Договор за заем за потребление

Искаш да сключиш такъв договор? Лесно е:

1. Кликни върху термините по-долу, за да научиш основните неща, които трябва да знаеш за този тип договори.

2. Разгледай бланката на договора. Навсякъде, където текстът е маркиран в син цвят, можеш да кликнеш, за да видиш превода на текста или негова алтернатива, която също можеш да използваш, в зависимост от твоя конкретен случай.

3. Свали си бланка на договора в края на тази страница, която можеш да попълниш с твоите данни, да разпечаташ и да използваш.

Страни

Страните по договора за заем се наричат заемодател и заемател. Заемодателят е лицето, което предоставя уговореното количество потребими вещи, а заемателят е този, който ги получава в собственост и се задължава да върне вещи от същия вид, количество и качество. Този договор е типичен междусъседски договор. Едва ли ще тръгна да подписвам договор, задето съм дал назаем на съседа половин кило захар, за да си затвори компотите.

Предмет

Предметът на един договор включва правата и задълженията, които възникват между страните. В случая с договора за паричен заем съществува само едно задължение и то е връщането на съответните вещи от същото количество, вид и качество, което е в тежест на заемателя. Заемодателят има само правото да получи обратно вещите. Той няма задължение да предаде вещите на заемателя, защото договорът е реален – възниква след предаването на вещите! Евентуално бих могъл да уговоря с насрещната страна и заплащане на лихва – например да ми върне 600 гр. захар.

Срок

Поначало договорът е безсрочен. Но мога и да уговоря срок. Срокът е период от време. Той може да е конкретен – например 20. май 2020 г. Може и да е означен по друг начин – например “когато почине вуйчо ми”. Когато изтече срокът заемателят трябва да върне вещите. Ако пък не е уговорено нищо заемателят ще върне вещите в срок от един месец от поканата на заемодателя му.

Цена

Договорът за заем, който сключвам е по правило безвъзмезден. Това означава, че аз като заемодател предоставям на някого нещо потребимо – сапун, за да му услужа (в случая да се изкъпе), а когато той се улесни, ми връща толкова, колкото съм му дал. Тоест аз не се обогатявам, а се проявявам като добър и услужлив човек. Но когато подлият дух на лихварството ме обладае, мога да поискам да уговоря лихва. Тогава договорът става възмезден, защото аз получавам печалба от това, че съм дал някому сапун. Дал съм 1 сапун, а ми връщат два. Спечелил съм цял сапун!

Прекратяване

Когато договорът ми се прекрати, аз вече не съм обвързан спрямо другия, не дължа никому нищо повече. Договорът за заем се погасява традиционно с изпълнението на задължението на заемателя. То се изпълнява в уговорения срок или при настъпването на някакво условие. Договорът може да се прекрати по взаимно съгласие на страните (например, че заемателят няма да ми дължи вече).

Специални моменти

Няколко неща трябва да имам предвид:

Договорът е сключен, когато постигна съгласие с другата страна и предам потребимите вещи. Ако договорът е записан върху хартия, говорим за писмен договор – чрез него изявленията ни придобиват сериозност. Освен това се доказват лесно. И не на последно място така се позволява обмисляне на договора и достигане до извод дали действително всеки желае да се задължи по договора. Докато не се предадат вещите, договор няма. Въз основа на подписването не може заемателят да ги иска.
Ако искам лихва, трябва да съм сключил договора в писмена форма.
За другата страна може да се породи задължение, когато вещта, която ми е дала на заем, ме увреди по някакъв начин. Например сапунът, който ми е даден на заем, съдържа забранени субстанции, от които се обривам и започвам да се люпя като змия, която си сменя кожата. Парите, с които съм се обеднил, за да се излекувам, ще ги търся от заемодателя. Но за да се възползвам от това, е необходимо той умишлено или поради небрежност да не ми е съобщил за недостатъците на вещта.

Бланка

ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ

Днес, ……….. 20…. г., в гр./с. ………………….., се сключи настоящият договор за заем между: ……………………………………….., ЕГН/ЕИК: ……………….., ЛК ………….., адрес ………………………., наричан по-долу ЗАЕМОДАТЕЛ,

и ………………………………………….., ЕГН/ЕИК ……………….., ЛК …….…….., адрес ………………………., наричан по-долу ЗАЕМАТЕЛ.

Страните се споразумяха за следното:

I. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Заемодателят предава на заемателя ……………….., наричана/и по-долу ЗАЕТАТА/-ИТЕ ВЕЩИ, а заемателят се задължава да върне вещи от същото количество, качество и вид.

Чл. 2. Заемателят е длъжен да върне вещи от същото количество, качество и вид в срок от……………….. .

Чл. 3. Заемателят е длъжен да предаде …………………… на падежа като възнаграждение.

С тази клауза заемателят поема задължението да върне нещо в повече, като възнаграждение за това, че точно в момента, в който се е нуждаел от нещо, му е било услужено от заемодателя. Например, получил съм 1 кило ориз, а връщам 1 и половина.

Чл. 4. (1) Заемодателят се задължава да съобщи за скритите недостатъци на заетата/-ите вещи, които биха могли да породят вреди за заемателя.

(2) В случай на неизпълнение на това задължение заемодателят дължи неустойка в размер ……………..

Неустойката е санкция за неизпълнение. Предимството й е, че предварително сме определили “колко ще струва неизпълнението” и това не трябва да го доказвам пред съда. Съдът ще трябва само да установи неточното изпълнение и факта, че неустойка е уговорена.

Чл. 5. Договорът се прекратява:

по взаимно съгласие на страните;
с връщането на съответното количество вещи от същия вид и качество.

Настоящият договор се подписа в два еднакви екземпляра – по един за всяка от страните.

ЗАЕМОДАТЕЛ: …………… ЗАЕМАТЕЛ: ……………

Нищо в настоящия #договор (образец на документ) не следва да се счита за правна консултация. Той е приносът на Екипа на dogovor.at към обществото ни и има за цел само да представи основни ваши права и задължения. Ако казусът ви е по-сложен или не намирате търсените отговори в този или друг материал на платформата, препоръчваме ви да запознаете юрист със спецификите на вашата ситуация.

Източници

# Закон за задълженията и договорите (ЗЗД)
чл. 240, ал. 1 ЗЗД – относно легалното определение за заем за послужване и наименованието на страните
чл. 240, ал. 4 ЗЗД – относно срока
чл. 240, ал. 2 ЗЗД – относно формата на заема с лихва
чл. 241 ЗЗД – относно освобождаването от задължението за сключване на заем
чл. 108 ЗЗД – относно опрощаването