Като потребител имам главна роля в общите условия на ЧЕЗ. Ето каква е тя. Мога да използвам енергията за битови или за стопански нужди. Ето и какво е характерно за тези два вида използване:

1. За битови нужди: За да бъда ползвател за битови нужди, трябва да отговарям на три изисквания:

• Да я ползвам в качеството си на физическо лице, а не на юридическо (фирма, дружество).
• Имотът, който притежавам, ползвам или съм наел да бъде присъединен към електропреносната мрежа законно. С други думи, свързването да е извършено от служители  на ЧЕЗ и след като са изпълнени всички изисквания на общите условия. Ако  прокарам кабел от близкия трафопост или от някоя жица, едва ли това ще е законно, въпреки че в някои случаи работи успешно на практика.
• На последно място, за да ползвам електроенергията за битови нужди, е необходимо да го правя в буквален смисъл – за домакинството си – за осветление у дома, за отопление, за домакински уреди, за телевизор, компютър и всички други нужни и не толкова нужни достижения на техниката.

Мога да дам съгласието си за определен срок друго лице да ползва електроенергия в обекта, (имота) който е моя собственост или имам право да ползвам. Например наемател. Това съгласие има сила само, ако го дам писмено и изрично пред ЧЕЗ или пред нотариус. При това положение аз отговарям за задълженията заедно, солидарно с лицето, на което съм дал разрешението. Т.е. ЧЕЗ може да търси изпълнението на задълженията както от това лице, така и от мен.

2. За стопански нужди: За да бъда ползвател за стопански нужди:

• Може да съм физическо или юридическо лице или лице на издръжка на държавния или общинския бюджет.
• Да купувам електроенергията за стопански и/или обществени нужди.
• Обектът да е законно присъединен. И тук важи пояснението за законно присъединяване – от упълномощени от ЧЕЗ лица, чрез спазването на съответния ред. (например подаване на заявление за присъединяване, получаване на разрешение, попълване на документация и т.н.

Ако предназначението на имота, за който купувам ток, се промени (започна да го ползвам за битови нужди, вместо за стопански, или обратното), имам задължението да уведомя ЧЕЗ в срок от 30 дни. Иначе ще бъде съставен констативен протокол и ще трябва да платя изразходваната електроенергия по по-високата цена, считано от датата на протокола. Това правило е, за да не се изкуша да замълча при промяна на предназначението с идеята да плащам тока на по-ниска цена. Ако новата цена е по-ниска, ще изприпкам на първия ден, за да съобщя на ЧЕЗ. Продавачът е включил този малък материален стимул, за да ме накара да спазвам задължението си за уведомяване.

Ако използвам електричеството за битови и стопански нужди едновременно и не е възможно да се изчисли количеството поотделно, заплащам отново по по-високата цена. Таксуването започва от датата на съставянето на протокола.

Животът е пъстър, а в тези общи условия ЧЕЗ е направил опит да предвиди още една житейска възможност – ако след границата, на която започва отчитането на изразходваната от мен енергия има трето лице – съсед и той иска да се снабдява с ток чрез моята електрическа уредба или инсталация. В този случай съседът няма самостоятелна мрежа. Възможно е това да се уреди, а конкретните условия на снабдяването му се договарят с анекс между мен и ЧЕЗ.

Ако правата на потребител се полагат освен мен и на още някого или на няколко лица, ще можем да ги упражняваме или всички заедно, или да упълномощим някого.

И така, аз съм потребител, а ЧЕЗ е продавач на електроенергия. Качеството на електрическата енергия трябва да отговаря на показатели, утвърдени от КЕВР. А задължението да ги покрива и спазва е на ЧЕЗ. Цената, която заплащам, не се определя по волята на ЧЕЗ, а е уредена в рамките на закона. Това е слаба утеха, но все пак е добре да го имам предвид.