За да използвам удобството на платежните услуги, е необходимо да инициирам  процедурата, наречена платежна операция. Това осъществявам чрез платежно нареждане до ЦКБ. Чрез него, освен че се чувствам властнически (поради това, че нареждам, и то на банка), задължавам банката да извърши платежна операция, с което тя ще придвижи парични средства в полза на друго лице.

В правото чрез платежното нареждане създавам сложна плетеница от отношения, която се нарича делегация и е объркала множество умове.

С нареждането задължавам банката да плати вместо мен. Това означава, че тя извършва плащането по мое нареждане. Така вместо да предавам парите на моя кредитор, плащам чрез банката. Аз извършвам нареждания, поради леснотата и бързината на плащането (а не бия път до седалището на кредитора ми, тоест на този, на когото имам да давам пари, което е обидно далеч). Ползата за банката пък е, че получава такса.

Преди всичко подаването на платежно нареждане става по образец, като е без значение дали преди това съм имал или съм нямал сметка в банката. Този образец представлява бланка, която ми предоставят в банката и която попълвам. След като я попълня, я подавам, а банковият служител извършва проверка, защото не може да извърши платежното нареждане, ако не се увери, че то е направено от клиент на банката. Тоест служителят трябва да е сигурен, че аз или мой пълномощник подавам нареждането. Пълномощното трябва да е с нотариална заверка на подписа. Ако то е невалидно, например ако съм го оттеглил, банката няма да отговаря, ако писмено не съм я предупредил. Ако съм представител на юридическо лице и откривам платежна сметка, е необходимо освен доказателство за представителство, и спесимен (образец от подписа). Освен това се прави и формална проверка за точност на информацията. По-точно банковият служител проверява дали съм изписал точно IBAN и ако има разминаване между написаното от мен и информационните системи на банката, тя няма да изпълни, докато не отстраня разминаването.

ЦКБ може да откаже да изпълни нареждането ми в още два случая:

• когато от изпълнението за нея биха последвали санкции. Така например, ако паричните ми средства са запорирани от съдебен изпълнител и банката изпълни нареждането ми, ще наруши разпореждането на съдебния изпълнител. Последният ще може да наложи глоба на виновното длъжностно лице и да уведоми прокуратурата за извършено престъпление.
• когато изпълнението би накърнило репутацията на банката. Това е твърде екзотичен вариант, който едва ли се случва на практика. Но ако съм известен престъпник и е очевидно, че превеждам огромна сума крадени пари, е възможно, да  ми откажат изпълнение.

Платежното нареждане може да се оттегли. Това означава, че аз съм се отказал от платежната операция. Банката обаче е поставила разумни ограничения на правото ми:

• Ако паричните средства са вече получени от лицето, до което са адресирани, тяхното връщане би създало множество проблеми. Затова в този случай не мога да оттегля нареждането.
• Ако съм уговорил с банката, че нареждането ще се извърши в определен срок, мога да оттегля нареждането до настъпването на срока. След като съм се съгласил за подобно нещо, следва да се съобразя с него.
• В останалите случаи платежната операция ще се извърши, ако не е отменено платежното нареждане преди да настъпи деня за задължаване на сметката ми. Ако изявлението ми се отнася до поредица от платежни операции, всички бъдещи операции ще се считат отменени.

Като съвестен търговец банката няма да се мине и няма да допусне да изпълни операция, ако няма пари по моята платежна сметка. Без значение са бъдещи сигурни постъпления. Например: всеки месец получавам заплатата си на 6-то число, а нареждам кредитен превод на 5-то. Банката знае, че утре ще пристигнат пари и въпреки това няма да го изпълни. Ако направя няколко нареждания, а няма наличност за извършване на всички, първо ще бъде извършено първото по време, след това останалите.

За да извърши операцията, банката трябва да получи нареждането. Този момент е от значение, защото от него започват да текат сроковете (а сроковете в правото са досадно важни…). Да получи означава съответният банков служител да възприеме нареждането. А това може да се случи в рамките на работното време, което е оповестено по всички канали за информация. Ако получаването се случи в неработен ден (а това е възможно, защото аз мога да наредя и по интернет), счита се, че банката е получила нареждането на следващия работен ден (е, няма как да ги накарам да работят в събота). Когато превеждам чуждестранна валута, трябва да се мобилизирам и да наредя до 13:00 ч., а за някои валути, посочени в ОУ - и до 15:00 ч.
За преводи в EUR – до 13.00 ч. на съответния ден;

За преводи в USD, GBP, CHF, CAD, DKK, SEK и NOK – до 15.00 ч на съответния

работен ден;
Иначе ще чакам за изпълнение до следващия ден.

От получаването на нареждането банката е длъжна в срок до края на следващия работен ден да извърши платежната операция. Ако операцията се извършва през системата RINGS, тя се завършва до края на работния ден, в който е получено нареждането.

NB! Какво ме интересува това мен? Ако съм длъжник, от момента, в който банката завери сметката на кредитора ми, се счита, че съм изпълнил задължението си.

Ако съм получател, тоест трябва да взимам от някого парична сума, банката заверява сметката ми, тоест ми предоставя съответната сума пари на разположение, до края на работния ден, в който нейната сметка е била заверена. Това означава, че банката на длъжника ми е предоставила на разположение съответните средства на моята банка, която ги предоставя на мен (не става разнасяне на кашони с пари, а всичко се реализира посредством записване на суми по сметките на съответните лица).