Модерно е напоследък да се “интернационализираме”. Неизбежно обаче се сблъсквам и с момента, в който трябва да платя на някого в чужбина (е, ако съм достатъчно готин, може и на мен да ми плаща някой от чужбина). Представям си да трябва да пътувам до Бандар Сери Бегаван, за да платя екскурзията си на местния туроператор! Леко е безсмислено. Затова ще наредя парите по банков път.  А това става чрез презграничен превод.

Презграничният превод е платежна операция с платец или получател извън България.  На човешки език това означава, че паричните средства “пращам” в чужбина или пък аз, който живея в България, ги “получавам” от чужбина.

Когато аз съм платец, са възможни два основни варианта. В единия аз плащам на лице, което пребивава в Европейския съюз – което пребивава или чието седалище се намира в една от 28-те държави членки. Вторият вариант е да платя на лице, което е от държава, която не е членка на ЕС, например Молдова (а защо не и Свазиленд).

Когато получателят е от държава членка има още два варианта. Да плащам или в евро, или в някаква друга валута (напр. в леи, защото съседите румънци си нямат още като нас евро). Каква е разликата за мен? Когато не плащам в евро срокът на ЦКБ да изпълни нареждането е по-дълъг: 4 дни. Плащанията извън ЕС също се подчиняват на този срок.

По въпросите относно платежното нареждане е важно да взема под внимание няколко съвета:

• Трябва да осигуря на ЦКБ пълна информация относно банката на получателя и банковата сметка. Това означава да издиря в Интернет пълни данни за банката в чужбина, в която е разкрита сметката на получателя. Освен това е необходимо да посоча и точния IBAN, а не само името на титуляра например. Защото иначе ЦКБ ще ме таксува допълнтелно.
• Трябва да се уверя, че съм попълнил вярно информацията и че имам намерение да извърша платежната операция. Защото иначе за поправка или отмяна на нареждането ЦКБ ще ме таксува допълнително (и то не само със своите комисиони, но и с тези на чуждестранната банка, предвидени за отмяна или поправка на нареждането).
• Трябва да реша въпроса за разпределението на банковите комисиони. Имам три варианта (които плащам на лице в националната му валута, в която е и моята сметка – най-често евро):

1. споделени комисиони: код SHA. Поемат се съвместно между мен и получателя.
2. поемане на всички комисиони: код OUR. Аз плащам всичко.
3. прехвърляне на всички комисиони: код BEN. Получателят плаща всичко.

В ОУ е налице и упълномощителна клауза. Това означава, че за международните плащания ЦКБ е мой пълномощник (действа вместо мен, а последиците са за мен изцяло), за което е длъжна да извършва тези действия, а ако претърпи допълнителни разноски, аз ги дължа. В тази връзка, ако е необходима банка-посредник (а това ще е необходимо, когато ЦКБ няма отношения с банките на някои по-екзотични страни) ЦКБ ще я избере вместо мен.

В сладкия вариант, в който аз съм получателят на платежна услуга, ЦКБ заверява моята сметка (тоест “получавам” парите) в същия ден, в който ЦКБ е “получила” парите. Тя ми ги предоставя на разположение веднага след като се увери, че парите са постъпили. Това е така според ОУ на ЦКБ, ако сметката й е заверена до 17,00 ч по системата SWIFT. Aко парите са постъпили след 5 следобед ЦКБ счита, че това се е случило на следващия работен ден.

Когато като получател на платежната услуга аз съм задължен да платя част или всичките комисиони банката задължава служебно моята сметка. Ако пък те са за платеца (сиреч моя длъжник), ако не бъдат получени в едномесечен срок от неговата платежна институция, ЦКБ има право да задължи моята сметка. По същество, подписвайки ОУ, аз поемам едно допълнително задължение да заплатя задължението на едно лице в случай, че то не изпълни. Когато получената сума е във валута, различна от лева, ЦКБ извършва обмен по курса, обявен от нея.