Когато кажа “банка”, освен че свързвам понятието със суматохата около родната банкова система, си представям институция, която ми дава пари. Било под формата на лихва, задето съм вложил парите си в тази банка, било под формата на кредит, защото не съм имал пари (който, за съжаление, трябва да връщам). Естествено, това не е всичко: банката ми предоставя и удобство чрез  т.нар. платежни услуги.

Колкото и страшно да звучи това понятие и въпреки неразбираемостта му в общите условия на ЦКБ, в следващия кратък материал ще се запозная с това какво мога да правя.

Общата рамка е следната. Аз трябва да погася свое задължение (т.е. да извърша плащане, което дължа)  или пък да получа плащане (напр. някой ми дължи пари). Тоест аз съм платец или получател на платежни услуги. Плащането извършвам по банков път заради удобството, бързината и сигурността на плащането. За целта е необходимо да си открия платежна сметка. Със средствата в нея банката ми предоставя платежни услуги, извършвайки платежни операции – движение на парични средства между две лица – платец и получател. За да се осъществи движението на средствата, пък се прави платежно нареждане до банката.

Платежните услуги, които ми предоставя ЦКБ, са същите, които ми предоставя всяка една банка. Това е така, защото законът е еднакъв за всички банки – това е Законът за платежните услуги и платежните системи.

Услугите, които ЦКБ ми предоставя, са следните:

• Първо, услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка. Зад тази суха формулировка се крие употребяваното от банковите служителки банково-жаргонно понятие “захранване на банкова сметка”. Например:Освободили са ми се пари, които не съм намерил как да похарчa, и затова съм решил да захраня платежната си сметка за извършването на платежни операции с нея.
• Второ, услуги, свързани с теглене на пари по налична банкова сметка. Тук хипотезата е обратната. Нуждая се от свободни пари. Винаги влогът (а платежната сметка е вид влог) е предсрочно изискуем, тоест аз винаги мога да изтегля парите си преди крайния срок, уговорен в договора.
• Трето, изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по моя платежна сметка при банката. Платежната операция представлява плащане, което извършвам чрез банката. Аз мога да преместя средства в своята разплащателна сметка в ЦКБ и да ги използвам за плащане на задължения по банков път (напр. за комунални услуги – ток, вода и т.н.). Платежните операции могат да бъдат извършени само след като съм предоставил предварително парични средства на банката. Не мога да наредя извършването на плащане без налични средства по банкова сметка.
• Четвърто, банката издава и приема плащане чрез платежни инструменти. Колкото и извънземно да звучи това понятие, зад него се крие нещо практически познато на всеки. Става въпрос за банкови карти, пътнически чекове, електронни портмонета и прочее. Чрез платежния инструмент аз плащам чрез “нематериални” пари, защото тяхната стойност е по някакъв начин отбелязана на платежния инструмент. Тоест ЦКБ ми предоставя възможност при мое искане да получa например дебитна карта, с която да плащам навсякъде, където има ПОС терминал. Освен това тя е длъжна и да приеме плащане към нея с чек например. Тази възможност не бива да подценявам. В платежните инструменти е бъдещето на разплащането. В държави като Швеция плащането с пари в наличност е по-скоро изключение, поради което и престъпността в това отношение е силно намаляла.

Последната възможност, която ЦКБ ми предоставя е съгласието за извършване на платежната операция да бъде дадено  от разстояние – чрез телекомуникационно, цифрово или информационно устройство.

Като клиент на ЦКБ аз мога да бъда както платец, тоест лице, което извършва платежно нареждане, така и получател – лице, в полза на което отиват средствата.

Извършвайки платежното нареждане, банката не следи за законосъобразността на сделката, която съм сключил и по повод, на която нареждам движението на паричните средства.