Когато получа парите от кредита, се отличавам с особена приповдигнатост  на духа, съчетана с хладна надменност, породена от притежанието на много пари. Коефициентът, с който тези ми състояния намаляват, пряко зависи от времето, което остава до падежа. Защото за съжаление, кредитът се връща, а позитивните емоции се отместват, за да освободят поле на мрачното чувство, че съм длъжник.

Условията за издължаване на моя кредит се договарят в индивидуален погасителен план. Това означава, че банката понеже ме чувства специален, ми определя индивидуално в какви срокове следва да погасявам задължението си. Възможно е банката да ми предостави и гратисен период. Това е период, в който не внасям погасителни вноски по главницата, а плащам само лихви. Но какво е главница? Това е основната част от вземането на банката. Това е сумата, която банката ми е дала в заем. А цялото вземане на банката, наред с главницата, включва и лихви, и разноски. Затова винаги връщам повече отколкото получавам. Главницата следва да погасявам ежемесечно. Когато денят, в който трябва да погасявам, се пада неработен, това означава, че трябва да платя на следващия работен ден, иначе съм просрочил задължението си, считано от работния ден. При вноските за кредитна карта просрочването е от договорения падеж. Трябва да връщам пари във валутата, в която съм ги поучил. Ако не спазя това, банката превалутира по своя курс.

Във всеки един момент имам право да правя пълни или частични вноски, за да погася кредита си. И когато го направя, смутено разбирам, че трябва да платя евентуално неустойки. Това е така, защото банката се съгласява на изменение на договора, от което тя би загубила. Защото се е уговорила за определени месечни вноски, които ще й донесат определена печалба. А когато аз погася предварително, й разбивам плана, от което тя би се обеднила. За да запълни тази празнина, банката си уговаря неустойки. Не се дължи неустойка в три случая:

• когато погасяването е в период, в който лихвеният процент не е фиксиран;
• когато погасяването идва от застрахователния договор, който съм длъжен да сключа (тоест когато ми се унищожи вещта, която съм заложил и застрахователят плаща на банката);
• когато кредитът е под формата на овърдрафт или кредитна карта.

В тези случаи банката променя погасителния ми план, като намалява размера на вноската или броя на вноските до края.

В случай че внеса по-малко, отколкото трябва, ще се погасят първо таксите и комисионите, после лихвите и накрая главницата. Колкото и неприятно да е това за мен, това е предвидено в закона, защото главницата се явява една благинка за банката, от която тя може да печели, като събира лихви и такси.

За да е сигурна банката, че ще събере доброволно вземането си, тя ме задължава да подпиша и съгласие за директен дебит. Това означава, че на падежа банката служебно и без да иска моето съгласие за всеки конкретен път, удържа съответните суми от моите сметки.