“Какво следва след Facebook?” Това е въпросът, който напоследък безцеремонно се намърдва сред философските ми разсъждения като човек, заканил се на Зукърбърг и неговата свита с Бернската конвенция и Международния наказателен съд и уплашен, че ще се наложи да изоставя виртуалния си дом в интерес на авторското право. Истината, е че съзнанието ми свободно може да се фокусира върху по-стойностни въпроси от сорта “къде ще празнувам Нова година”, за да мога да имам снимков материал за ъплоуд, заради който да завидят всички, които не са купонясвали с мен.

Ненужно е да бъда декларатор във Facebook, който обира сочните попръжни на приятелите си, чиито стени са “наводнени” с комюникета без основание. Защото Facebook е освен мой дом и дружество, което ми предоставя една услуга – уеб сайт, с който се зомбирам на воля. И като такова и то отнапред е установило общи условия за ползване. А като се регистрирам, аз с натискането на бутона на мишката (или на екрана на новия си мобифон), се съгласявам с тях и сключвам договор. А щом договорът е съгласие, аз не мога едностранно да го променям с декларации. Но вместо това мога да се запозная с това какво давам на facebook и той какво ми взима.

Щом ползвам facebook, аз предоставям свои данни. Тези мои данни  аз доброволно споделям. А и няма контрол дали са верни (а не е и нужен). Два типа данни споделям – тези при регистрацията – пол, възраст, име; и тези след регистрацията – че съм бил на мач на Лудогорец и съм се снимал със Св. Козмин Моци. Може да ги получава от мен или от други хора, които говорят за мен. Той разбира много за мен – от това какви приложения използвам, на какви игри играя, на какво устройство отварям сайта и т.н. Тези данни facebook управлява с цел печалба – да ми показва съдържание, което ми е интересно, включително и реклами. А като ми е интересно, повече вися във facebook. А като вися повече, facebook повече печели от рекламодателите.

Информацията, която доставям, става публично достояние само след МОЕ разрешение. Едва ако тя се разпространява без него, мога да недоволствам. Но едва ли сайтът ще позволи такъв произвол.

Facebook използва получената информация за мен във връзка с услугите и функциите, които предоставя на мен и други потребители, като например моите приятели, неговите партньори, рекламодателите, които закупуват реклами на сайта, както и разработчиците, които създават използваните от мен игри, приложения и уеб сайтове. Тази информация той използва докато не оттегля сългасието си, а това става чрез деактивирането или изтриването на профила. Другите потребители вече няма да виждат моя профил, но той няма да бъде изтрит. Така казвам: “Абе писна ми, ама може и пак да поискам, по-добре не трийте, за да ми се запази инфото.”

Ако пък трайно съм се отказал, то тогава ще изтрия профила си, с което заявявам, че повече няма да се чувствам обвързан и facebook следва да изтрие информацията си за мен и да не я ползва по никакъв начин. Обикновено изтриването на профил отнема около месец, но част от информацията може да остане в архивните копия и регистри за период до 90 дни. Изтриването на профила става тук.