Последната ми мисъл, когато се кефя в социалната мрежа е за право. Но юридическите умове успяват нагло да се набутат навсякъде и да откриват право навсякъде. Така аз знам, че, колкото и да е странно, моето ползване на Facebook се основава на договор, който сключвам с регистрацията си. Аз искам достъп до социална мрежа, а FB ми го дава. А тoй в замяна ми  поставя условия за ползване на моите данни с твърдяно благородни цели.

Достъпът ми до социалната мрежа предполага да общувам, което означава да говоря за себе си и да се показвам на останалите в мрежата. Ако мога да се похваля с някаква популярност, е възможно и някой друг да заговори за мен.

Тази част от данните, която предоставям на Facebook след регистрацията си, е незадължителна. Защото мога да се тагна от дискотеката, но мога и да не се тагна и това зависи от това дали съм бил или искам да се правя, че съм бил, за да изглеждам готин. Тоест аз сам моделирам част от информацията, която давам за себе си. Това означава, че аз:

• решавам дали да дам някакво сведение за себе си на хората;
• решавам кои хора да се доберат до него;
• дали информацията да е публична;
• дали да я виждат само приятелите ми;
• дали да я виждат конкретни хора – когато кача някоя пиянска снимка, бих ограничил възможността родителското тяло да възприеме зрително моята излагация.

Ако  пък някой друг заговори за мен или ме покаже, другите ми приятели ще могат да видят това само ако аз съм позволил. Когато скривам определени елементи от дневника си, като например публикации или връзки, това означава, че тези елементи няма да се показват в моя дневник. Но не  бива да забравям, че всеки потребител от аудиторията на тези публикации или всеки потребител с разрешение за преглед на дадена връзка може въпреки това да вижда елемента. Така е, ако пиша в страници на отделни личности, фирми, музикални групи (например страницата на Rammstein във Facebook) – тази информация е винаги публична. Все пак и Facebook e демократична трибуна и не мога да налагам вето на мнението на други хора. Ако пък някой вземе да ме наклевети, ще потърся някой ентусиазиран адвокат за съдействие.

Щом сме социални животни и се нуждаем от общуване един с друг, то първо трябва да се поставим в контакт. За да могат моите приятели да ме открият, всеки който разполага с информация за мен (като например имейл адрес или телефонен номер) може да ми открие профила. Той желае достъп до моята информация, но дали ще я споделя с него или не отново зависи от мен. Дори мога да избера кой може да ме търси – Facebook ограничава потребителите си да стигнат до мен, ако съм пожелал това.